В тези сиви дни, когато София изглежда като потопена в кафяво-бозова боя (да, знам, че няма такъв цвят.) ми липсва искрящото сърце на Лисабон, липсва ми енергията на Португалците, виковете им... Даже миризмата на пържена риба и прах за пране по улиците ми липсва. Липсва ми златният пясък на брега на океана, и да си го нося по краката из целия град, липсват ми студените сини плочки и лимонадата с много лед, липсва ми да чувам музика на всеки ъгъл и да виждам изкуство на всяка фасада...
Само че, Лисабон сега е пълен с туристи и старбъкс, и някак си ме е страх, че ако се върна, ще се разочаровам и ще открия, че онова, което някога ме очарова е отдавна загубено... Затова "saudade".
