Sri Lanka Safari

Discovering elephants in their natural habitat

Едно от мечтаните ни неща, свързани с Шри Ланка, беше да отидем в резерват за диви животни и да видим Азиатските слонове в натуралния им хабитат :) Тези в Шри Ланка са уникален вид, който живее само на острова!

Да си признаем – ние вече сме ходили в един "резерват" за слонове в Индонезия, силно препоръчан от родни и международни блогъри…

Първа среща с Азиатския слон, Индонезия

Когато първо влезнахме във въпросното elephant sanctuary на остров Бали*, ни се стори като идилия: слоновете живеят в широк зелен парк, без огради, с красиви алеи и тук-там дървета. Всичко предразполага да си помислиш, че са свободни и щастливи… На места има дървени къщички с огромни прозорци, където можеш да отседнеш за някоя друга нощ и да се събудиш с гледка към езеро, заобиколено от величествените животни, които се пръскат с вода или хапват палмови клони...

НО, след като се загледахме по-внимателно, открихме, че повечето слонове стоят все на едно място и не се движат, защото СА ХВАНАТИ С ВЕРИГИ за метални куки, вкопани в земята. Това е необходимо уж за тяхна безопасност, понеже са в резерват за спасени животни, събиращ слонове на различни възрасти, някои от които са агресивни или травмирани… Освен това паркът е изключително малък, за да си обособят територия толкова много животни. Все пак, идеята, че много от тях стоят вързани така с дни, само за да могат хората да обикалят и да ги гледат хич не ни хареса.

Резерватът също така предлага опцията "да изкъпеш слона", "да нахраниш слона" и дори "да се повозиш на слона", което просто НЕ Е ОК. Затова и се вълнувахме да отидем в Шри Ланка, тъй като страната е известна с по-етичното си отношение и красивите си паркове.

*Индонезия и до ден днешен е в много противоречива ситуация по отношение на дивите животни, от една страна бракониерството, от друга страна незаконното развъждане. На остров Суматра има стотици места, където слоновете все още се третират ужасно… Паркове, като този, в който бяхме на Бали, са истинско спасение за тях, затова и не искаме да отказваме никого да го посети. Просто, бъдете с ясно съзнание къде отивате.

Как избрахме парка в Шри Ланка, как стигнахме дотам и намрихме гид

1. Първият критерий за избор на парк естествено беше разказите и коментарите от блогъри и пътешественици, относно това дали НАИСТИНА животните вътре са свободни. Трябва човек мъничко да порови, понеже в официалните сайтове на резерватите всичко винаги е представено по най-красивия и откровено казано замазващ очите начин. Никой не следи дали информацията вътре е вярна и дали претенциите за етично отношение са реални… По този начин извадихме три възможни опции – Yala, Udawalawe и Minneriya.

2. Вторият критерий беше местоположението. Тъй като (както винаги), основната причина да отидем в Шри Ланка беше сърфът, "базата ни" беше винаги в района на вълните, които в този сезон бяха изключително в най-южния край на острова. Винаги имаме едно на ум, че разстоянията в Азия се прекосяват много по-бавно и сложно отколкото в Европа, затова и набързо изключихме опцията да ходим до по-далечните паркове и избрахме този, който беше най-близо и отговаряше на критерий номер 1 ;)

Пътуването до резервата: Стигането до района на Udawalawe можеше да стане с кола/джип или бус, заедно с други хора, които са се записали при същия гид. Друга опция беше да пътуваме дотам индивидуално и на място да намерим гид. Избрахме компромисен вариант, в който се свързахме с гид, препоръчан от други сърфисти, който живееше в селцето до парка. Уговорихме се да дойдем до къщата му с нашия мотор и там да се прехвърлим в джипа му. Пътят с моторчето от базата ни Weligama, беше малко над 2 часа и минаваше през прекрасни поля с посеви, палмови гори, села и няколко по-големи населени места. Ще разкажем повече за начините на пътуване и съвети за придвижване из Шри Ланка в друг блог пост. Но сега, да се върнем на слоновете и денят, прекаран в Udawalawe National Park

Най-сетне: the Sri Lankan elephant

В паркът беше прекрасно! Супер истинско и неподправено – дори пътищата не са указани по никакъв начин, освен по прашните следи от джипове… Навсякъде има дървета и храсти, само на места са леко разчистени, за да наблюдаваш по-лесно животните. Сафари джиповете са малко, можеш да се движиш половин час из парка без да срещнеш никого… освен животните! Още щом навлезнахме вътре си дадохме сметка, че трябва да стоим постоянно нащрек, ако искаме да видим нещо освен красивата флора. За щастие гайдът постоянно ни посочваше накъде да се обърнем, по неговият си тих, ненатрапчив начин ("отпред в ляво, маймунка", "горе, на клона, зелената птичка от книгата") Носеше си малка книжка-справочник, която веднага му се натрапих да разглеждам…

Истината е, че ако не беше той нямаше да видим и половината неща - трябва да имаш око, за да различиш по-малките животни или следите от такива! Нищо не е подредено, подрязано и нагласено като в зоопарка. Прашно и жълто е, навсякъде има треви и клони, които осигуряват перфектен камуфлаж. Диво и неподправено – точно както си го мечтаехме <3

И да – видяхме мнооого слонове! И от много близо. Понякога спирахме с джипа до някое езеро, пълно с птици и копитни животни, които пият вода и стояхме тихо – тогава рано или късно от храстите се разнасяше лек тътен и изведнъж дълъг сив хобот си проправяше път на 3-4 метра от нас, за да стигне до водата. На моменти си беше даже малко шок, понеже тези слонове са доста големи хаха Един път се бяхме събрали няколко джипа и наблюдавахме животните на другия край на езерото, когато един слон изникна зад хълма и се запъти директно към нас. Застана на пътя, сякаш за да блокира всички и надигна хобот застрашително. Шофьорът на най-близкия джип изскочи от колата си и се набута най-отзад, заедно с всички пътници. А няколко гайда от другите коли наобиколиха колата и започнаха бавно да насочват слона към водата, докато накрая не заобиколи и не нагази в езерото. После с няколко крачки се потопи целия, докато над водата не остана да стърчи само връхчето на хобота му. После се появи и стадо с малки слончета, които се заиграха в езерото… Беше страхотно!

Денят мина и замина, в захласване по птички, маймуни и всякакви други животни, а вечерта когато се прибирахме от центъра на парка към изхода и настана the golden hour, усещането беше все едно сме във филм…

Границите на Шри Ланка най-сетне отново са отворени за чужденци, след близо година пълна рестрикция (повече информация ТУК) така че, ако мислите за пътуване там през 2021/2022 – не забравяйте да проучите парковете и да отидете поне в един…

Заслужава си <3

How we plan our trips

Как планираме далечните си пътувания?

Съвети за небрежно и щастливо приключенстване

"О, вие сигурно по няколко месеца си планирате пътуванията?" - като ти зададат такъв въпрос можеш само да се гордееш ;) Защото явно отстрани изглежда все едно си направил нещо много трудоемко и ефективно... А всъщност - не :D

Зад непринудените, но успешни пътувания стоят няколко прости навика/правила, които следваме (без да сме се наговаряли), откакто започнахме да пътешестваме заедно.

Не избирай дестинацията - нека тя те избере :)

Това беше много полезен подход през последните години, когато пътуването до далечни/екзотични локации стана по-достъпно дори за хора с неголям бюджет. Имаме си лист с места, на които искаме да отидем (основно продиктувани от желанието за сърф... но, за късмет, вълните обикновено вървят с още прекрасности в района). Съответно редовно проверяваме билетните опции до всички тези места и следим за намалени цени. Не се фиксираме върху една единствена дестинация, защото това носи доста ограничения...

Пример: По-ефективно е да си поставиш цел като: "Искам да отида в Шри Ланка, Индонезия или Френска Полинезия в периода януари- април", отколкото "Искам да отида на Бали за Великден".

Едва, когато се появят изгодни билети за локация от листа с желания, идва време да фиксираме по-конкретно и периода на пътуването, като се опитваме да го съгласуваме с работа и т.н. Ще кажете "Е как, отпуска в последния момент?"

Тук идва следващият принцип:

Пътувай, когато другите са си вкъщи

Ние никога не планираме далечния пътувания за големи официални празници или през летния период. Да, знаем, че тогава уж е "по-лесно" да вземеш отпуск, но всъщност НЕ е! Тогава всички хора искат да отидат някъде със семействата си и в офиса често започва наговаряне кой, кога, какво "ще вземе".

Пример: Бъдете добър самарянин и останете оn duty между празниците, така колегите ще ви простят по-лесно, когато им съобщите за 2 седмици ваканция през февруари :D Или пък ноември ;)

Все нетипични периоди за отпуска, но, стига да не съвпадат с важни проекти, би трябвало да са доста приемливи... При нас тази система винаги работи добре! А на всичко отгоре повечете далечни дестинации предлагат хубаво и топло време именно през месеците, в които Европа е сива и негостоприемна*. Пригответе се обаче - това означава, че лятото ще имате по-малка (или никаква) отпуска и може би ще изкарате Великден и Коледа с намалени почивни дни. Приключенията искат жертви ;)

*В Азия сме били и зимата, и лятото, и всъщност зимата е по-благодатен период - и от гледна точка на вълни - и от гледна точка на туристи ;)

Прекаленото планиране убива магията

Ок, намерили сте изгодни билети и сте уведомили в работата, че след месец ще отсъствате за около 15 дни. Какво следва? Повечето хора на този етап започват едни трескави безсънни нощи в ровене из дълбините на интернет (trip advisor, instagram и хиляди travel блогове), решени да научат за всичко, което "не трябва да изпускат" при посещение на даденото място. Понякога това ги стресира, а понякога толкова се замайват в конструиране на "перфектното пътуване", че си поставят огромни очаквания... А пътуването трябва да е удоволствие, трябва да е скок в непознатото, откъсване от зоната на комфорт - блябля все клишета - но са истина!

Дори да не обичате непринуденост и да ви се струва рисковано да се хвърлите напред без да сте планирали всеки елемент, не забравяйте - места като Азия и Африка носят със себе си съвсем различно усещане за време и разстояние.

Пример: В Индонезия например трафикът на по-популярните острови е кошмарен, пътищата са в лошо състояние и културата на местните шофьори е съвсем различна. Може да се наложи да прекарате 1.5 часа в път, за да стигнете нa 20km от началната дестинация, само защото по пътя има ремонт и паралелно с това някой си разтоварва камиона на средата на платното.

Затова, за да си спестите напрежение и разочарования, планирайте пестеливо и винаги оставяйте по няколко опции за всеки ден. Поставяйте си реалистични цели и "предвиждайте време за релакс", което да отредите на местните - те не обичат да бързат!

Пример: Ако в един среднотуристически европейски град закуска и кафе отнемат около 30 мин (поръчване, донасяне, консумиране), то в Шри Ланка ще ви трябва минимум час и то ако вече сте избрали кафето и поръчате веднга :D Не се шегуваме! Всичко се случва изключително бавно и това е напълно нормално и прието.

Ок, но как да сте сигурни, че няма да "изпуснете" нещо?

Направи си пътуването "свое"

За да сте сигурни, че няма да страдате от FOMO през цялото време, бъдете искрени със себе си още в началото. Задайте си въпроса: "Защо искам да отида там?" и дори искреният отговор да ви кара да се изчервявате ("Искам да отида в Египет защото е топло, а не толкова заради пирамидите") - следвайте желанията си!

Пример: В Египет например има море, което крие уникални възможности за гмуркане и шнорхелинг, така че, ако сте фен на плажа и водата - може би по-добре да прекарате максимално време там, вместо да обикаляте 3 дни из Кайро, да не би пък да изпуснете някой музей.

Лесен метод е да маркирате няколко основни неща, които задължително искате да ви се случат по време на пътуването. В случая с Египет, това беше посещението на Пирамидите и Египетския музей, но също - шнорхелинг в Червено море и разходка в пустинята с джип. И да, мечтаехме да отидем и до един по-отдалечен храмов комплекс, който е наистина впечатляващ, но осъзнахме, че пътят от базата ни дотам ще бъде цял един ден в посока! Затова и предпочетохме повече време с коралите :) Изборът е изцяло личен и преди всичко трябва да е базиран на усещанията и преживяванята, с които искате да останете накрая. Както и на стремежът към баланс между планирани и спонтанни моменти. А не на някаква статия в интернет, където пише, че ако не направите едикакво си ще е ужасна загуба...

Наистина важни неща

Добре, дори вече да имате обща картинка на това как искате да протече пътуването ви, остава леко досадната практическа част, в която трябва да се информирате по няколко важни въпроса:

1. Необходими документи: паспорт + виза/условия за престой (за Индонезия визата се изважда няколко седмици в аванс) + задължителни/препоръчителни ваксини (+ PCR тест/карантина?) + международна шофьорска книжка

2. Къде ще отседнете: в повечето държави изискват от туристите адрес при влизане, затова ние винаги резервираме една-две нощувки в аванс. Отделно набелязваме стаи за гости или хотели на ключови локации и на място решаваме къде да отседнем. Често се случва да обикаляме и да си избираме в движение, през airbnb или питайки местните за съвет... Звучи много странно, но за Азия работи доста по-добре от booking ;)

3. Транспорт - от летището до мястото на първата нощувка: как (с такси/ кола под наем) колко време отнема, колко би трябвало да струва, за да не ви измамят - за ежедневието: ние предпочитаме моторче (в Шри Ланка много хора ползват рикша, а в Индонезия зависи и от острова) ако не искате да преживеете културен шок, хвърляйки се в трафика от ден 1 - ползвайте такси в началото - за придвижване между по-далечни локации - универсалното решение е такси/кола под наем, но в Шри Ланка има и удобни и колоритни, но мноооого бавни влакове, докато в Индонезия, между островите има фериботи, лодки и чартърни самолети - ние комбинираме всички, спрямо бюджета и настроенито :) през Ломбок пътувахме около 100тина км на мотор и си беше супeр приключение (отне ни часове... а на едно място диви маймуни се опитаха да ни задигнат храната докато бяхме спрели да си разтъпчем краката край пътя)

4. Местна валута/ достъп до пари - има ли банкомати, можете ли да държите парите си в карта или трябва да обмените предварително. Винаги носете поне джобни пари в долари и в местна валута. Винаги дръжте финансите и личните документи в чанта близо до вас, никога не ги оставяйте в хотела.

5. Местни обичаи и изисквания - уверете се, че сте запознати с порядките на местните хора и няма да ги обидите с поведението си или пък да се шокирате, от тяхното. Наложете си да говорите с всички, от шофьора - до собственика на хотела, или продавача на кокос на плажа. Това е единственият начин да се докоснете наистина до местните, които, за разлика от европейците, намират за съвсем нормално да си общуват надълго и нашироко с туристите.

6. Комуникация/ неща от първа необходимост - проверете кой местен оператор да ползвате и още на летището (или на следващия ден) си купете сим карта с план за интернет. Дори в хотела да има - няма да е стабилен или бърз, а и google maps ще ви трябва нон стоп :D Също, вземете си лекарстава от първа необходимост в оригинални опаковки, за да може да ги покажете на влизане в страната. Пантенол за изгаряне, парацетамол или дори прост аспирин може да липсват в аптеката дори в голям град. Особено за момичетата е доста сложно да си набавят необходими продукти и козметика, затова си вземете най-важното с вас - в мини опаковки! Последното, което ви трябва докато залитате в трафика на моторчето е full-size шампоан и душ гел в раницата :D

7. Пътувайте леко - с минимално количество багаж/дрехи/ обувки - прибрани задължително в раница, която да чекирате на летището (не куфар!) Имайте отделна чанта за придвижване през деня, за да не носите голямата винаги със себе си. В нея носете най-важните и скъпите си вещи + резервен чифт бански, крем за слънце и бутилка вода. Не излизайте без тях. Оставете си празно място при подготовка на багажа, защото вероятно ще искате да си донесете нещо обратно ;)

Това са нашите съвети при подготване на далечно пътуване. Последният и най-важен е: бъдете с отворено сърце и възприятия - потопете се в усещанията и атмосферта, които носи новият свят, в който навлизате. Насочете сетивата си към това, което ви заобикаля и се погответе за изненади :D Настройте се, че ви очакват не само планирани или приятни моменти... все нещо ще се обърка и ще доведе до непредвиден развой на събитията ;) Дали ще се озовете в градината на някой местен, похапвайки домашен ориз или пък ще заседнете с ферибот между 2 острова - всичко е част от преживяването!

---

В момента посещението на екзотични държави и доста по-трудно, много бяха затворили границите си изцяло за чужденци в продължение на месеци. И все пак, мерките се разхлабват и става все по-реалистично да мислим за такива пътувания през 2021 или 2022. Помислете си какво ви вдъхновява, проучете още малко и сте готови да си направите свой лист с желани дестинации! От там нататък - видяхте колко е просто :))

Sri Lanka days

Сякаш беше в друг живот, а реално се случи съвсем неотдавна, в началото на 2020, точно преди светът да се преобърне...

Февруари прекарахме на южния бряг в Шри Ланка - времето беше топло и слънчево почти всеки ден, вълни не липсваха рано сутрин, а през деня оставаше време и за размотаване, разговори с местни или пък с другите сърфисти, а понякога - за откриване на скрити места...

Тук слагаме кадри от Weligama и по-конкретно - разходка по релсите в посока Polwathumodara и Mirissa. Обикновено се движехме с моторче до близките селца, но в случая решихме да свием от брега, където само на няколко стотин метра от океана минава влаковата линия. Заобиколена е от палми и къщички, които я отделят от главния път, но хората често вървят покрай нея, когато отиват някъде наблизо, понеже улиците са мноооого тесни и няма тротоари. Пътищата в страната попринцип са доста натоварени, и дори малките и тесни улички, често са наводнени от мотори и рикши. Край релсите обаче е спокойно, не се чува шума от движението, а само гласовете на птици и деца, играещи в околните дворчета. Когато се отдалечихме от по-централната част на Weligama къщите станаха по-малко, хората ни махаха, когато минавахме покрай портите и ни се усмихваха. Постройките в този район са ниски, в колониален стил и вратите са често широко отворени. Така преминаващите могат лесно да видят главното помещение в дома, въпреки, че местните прекарват доста голяма част от деня в двора или градината, под сенките на дърветата или на хладно, на верандата. Децата сядат там да си пишат домашните, жените приготвят храна или шият. Е, често ги виждахме и да си цъкат на телефоните - не се заблуждавайте, въпреки семплия си живот всички хора имат смартфони и карти за интернет. Много често имат базово ниво на английски, разпитват те от коя част на Европа си и са много информирани по политически и други върпоси. Но, дори да не се заговорите, често ще ти се усмихнат добронамерено, особено жените, а децата със сигурност ще те повикат за игри.

Природата е прекрасна, с тропически растения, които виреят необезпокоявани в топлия и влажен климат... Ярките, шарени цветя и клонестите палми растат както в градините, така и некултивирани - покрай пътя. Ниски плодови дръвчета и храсти допълват общото усещане за джунгла, само че, тревата често е суха и жълтееща. Последното го отдаваме на факта, че бяхме там през сухия сезон, когато по правило рядко вали. През влажния сезон (пада се в месеците на европейското лято: май-септември) има много дъжд и нивото на влагата се вдига още повече. Местните хора естествено ни обясниха, че последните години все по-често има разминавания в сезоните, затова и нас успя не веднъж да ни намокри тропическия дъжд. Стори ни се обилен и благодатен... в първите 15мин, след това вече беше почти битка за оцеляване - улиците се превърнаха в потоци вода, дрехите ни подгизнаха, а къщата ни винаги се оказваше доста далече. И все пак, тичането под дъжда си ни е хубав спомен, който обаче бавно избледнява, толкова далечни ни се струват усещанията, свързани с това пътуване.

Затова и през следващите седмици, ще споделим повече снимки (да, ще има и сърф :D) и истории от там: защото, ако преди ни се виждаше банално и ненужно да си разказваме пътуванията, сега оценяваме колко ценни са всички такива преживявания... И че ако си ги имал, няма лошо да ги разкажеш и документираш. Преди да са избледнели, като пясъка по релсите след поредния тропически дъжд.