top of page
Writer's pictureBianka

Updated: Feb 8, 2019

Размишления относно пластмасовите опаковки VS. стъклените и други алтернативи. И също - био и еко в козметиката едно и също ли е?





Днес една готина девойка в Инста повдигна въпроса за това, доколко са екологични стъклените опаковки, и доколко неугледният вид на рециклираните пластмасови пречи на продажбите на козметика.


Честно казано, почнах да й пиша коментар и осъзнах, че мога да напиша сто неща и вероятно ще го сметне за спам, та затова - тук.


1. Защо: кремче + пластмасово шишенце = проблем ?


Истината е, че няма проблем да има пластмасови опаковки, стига да могат след това да се рециклират (+да ги събираме и изхвърляме разделно). Проблемът е, че както с всичко в днешно време, и с пластмасата се прекалява. Който си събира отпадъците отделно, знае коя кофа за боклук се пълни най-бързо. Специално в козметичните продукти е много изразено.


Замислете се за всички опаковки от шампоани, душ гелове, кремове, лосиони, течни сапуни и т.н., които сте изхвърлили през живота си.

Сега си представете, че всичките тези опаковки са събрани и изхвърлени на един плаж... Искате ли да си почивате там? Да разровите с краче празните опаковки и да си полегнете на пясъка, пълен с microbeads?? Била съм на много плажове, наводнени с пластмаса и е отвратително. В гората или на полето не е по-добре. А ако не си рециклирате боклука - той отива точно там. Не изчезва. Никога.

Помислете си.


2. Решение ли са стъклените опаковки?


Значи, стъклото не е измислено вчера. Да продаваш кремове и лосиони в стъклени опаковки не е точно като да откриеш топлата вода. Реално, те първо в такива са се продавали, просто после хората са осъзнали, че не е особено практично (и пластмасата е по-евтина...)


Представяте ли си как си нареждате стъклени бурканчета под душа и хоп, с мокрите сапунени ръце хващате шампоана и хоп - всичко е в стъкла.


Не, не е приятно.

Или как си бъркате с пръсти в крема всеки път - бляк! Аз лично имам разни кремчета и мехлемчета в стъклени бурканчета иии... като цяло малко ме дразни. (спокойно, мия си ръцете, просто пак ми се струва леко гадно) Да, знам, че баба така е правила, но това просто не е довод. А стъклените шишенца с пластмасови дозаторчета, които не се рециклират са просто подигравка!!!


Освен това, за човек като мен, който много пътува, просто е немислимо да тръгна с раница на поход и да си влача буркан с кокосово масло (служи като балсам за уста и за предпазване от слънце - супер е, ама не ми се носи в буркан - сериозно).


И стигаме до най-важното (или може би единственото важно) екологичният отпечатък. Транспортирането на стъклени контейнери е мнооого по-енергоемко. Просто е така.


По-тежките неща са по-трудни за пренасяне, изискват повече гориво = замърсяват околната среда повече.

Неприятно ми е да си го призная, защото и аз щях да съм щастлива това да е универсалното решение и да не се чувствам виновна всеки път щом ми свърши шампоана. ...


3. Хайде, все трябва да има НЯКАКВО решение, нали...?



За мен има и то е комбинация от два подхода: единият е да се пазарува насипно. Да, знам, не става дума за картофи... :D Но все пак - има начин някои продукти да се съхраняват в големи разфасовки и да се продават в малки, които хората си носят от вкъщи. Специално за кокосовото масло и розовата вода, всякаквите шампоани, сапуни и т.н. си е напълно реално. Съответно, всеки да си ги съхранява в каквото му е удобно и една "опаковка", може да се ползва стотици пъти. Много, ама много ми се иска този метод да се развие повече в България и да не е само за олиото от шипка и други подобни. Искаме разнообразие от продукти от ежедневния живот в такъв формат! Хайде производители!


Вторият подход е ползването на рециклирана пластмаса. Аз лично съм "за" с две ръце. Виждала съм огромни пластмасови сметища, всички сме запознати с огромните пластмасови острови в океана и като цяло ситуацията е ясна:


Има ужасно много вече произведена и захвърлена пластмаса. Решението не е да се отказваме от нея. Трябва спешно започнем да я използваме и да я рециклираме до последно, за да не се влачи по плажовете и в горите.


Това е моята ода за пластмасата и вече стана доста дългичка, затова темата за еко vs био остава за утре.


Ако искате да си говорим по този или други въпроси - знаете ни истаграма, имаме си и контакт форма на сайта - и като ни пишете там винаги аз чета, така че... just do it ;)



Writer's pictureBianka

В тези сиви дни, когато София изглежда като потопена в кафяво-бозова боя (да, знам, че няма такъв цвят.) ми липсва искрящото сърце на Лисабон, липсва ми енергията на Португалците, виковете им... Даже миризмата на пържена риба и прах за пране по улиците ми липсва. Липсва ми златният пясък на брега на океана, и да си го нося по краката из целия град, липсват ми студените сини плочки и лимонадата с много лед, липсва ми да чувам музика на всеки ъгъл и да виждам изкуство на всяка фасада...


Само че, Лисабон сега е пълен с туристи и старбъкс, и някак си ме е страх, че ако се върна, ще се разочаровам и ще открия, че онова, което някога ме очарова е отдавна загубено... Затова "saudade".



Writer's pictureBianka

Днес пак работим (да, знам, че е събота...) Затова вместо снимки от планината, споделям статия за етичните травъл агенции и туроператори по света. Честно, кой би отказал Himalayan homestay !?

ethical holidays, phillipines

Снимката по-горе от супер якия блог journeyera , и е от Филипините - една от дестинациите, които са предложени в статията. Така че, четете и планирайте :Р


Ето я и самата статия ТУК

На вас къде най-много ви се ходи?!



bottom of page