С Хейли се радваме на снега (тя повече)... и си спомянме (аз повече) подцененото удоволствие от това да се наслаждаваш на прости усещания и емоции.
Няма да ми омръзне да повтарям колко е ценно поне веднъж на ден да се зарадваш на нещо малко и просто, без да разсъждаваш или да го свързваш с нищо конкретно. Без да позволяваш ежедневната циничност на света да ти попречат на твоя момент радост. Като да се почувстваш добре при звука на пеещите птички, докато вървиш по улицата към кофата за боклук, или да се усмихнеш на слънцето, което се отразява в купчината сняг пред блока. Като да потопиш поглед в нещо красиво без да мислиш, като да чуеш любима песен със затворени очи. Като да докоснеш цвете или да уловиш снежинка с уста. Като да потичаш в преспите след лудото си куче, да усещаш как краката ти затъват и маратонките ти се пълнят със сняг. И да не ти пука. Пет минути безгрижност на ден не вредят никому, а са тооолкова полезни. Колкото и да сме заети, винаги имаме време за тези пет минути... неподправена, физическа радост. Без разсъждаване и обмисляне, просто така. Защото умът ни има нужда от тези пет минути, без да рационализира, без да възприема излишна информация. Без някой да забавлява/разсейва - без facebook, instagram, youtube, без радио и тв. Просто човек сам, осъзнат, спокоен и РАДОСТЕН.
П.С. Повечето източни философии (и не само) проповядват тези пет минути на радост и осъзнатост да са всъщност целия ден - който успее да го постигне - да ми се обади. :)
コメント