Как минава един ден от сърф трип на остров Бали? Дните ни бавно придобиват облик на типичните за Бали - спокойни (даже малко мудни), без напрежение и стрес, но пълни с цветове, вълни и невероятни гледки.
Пристигнахме на Бали преди броени дни, а вече се чувстваме все едно че никога не сме си тръгвали. Първите две нощи прекарахме в Кута, тъй като е най-близкият голям град до летището, а също най-лесното и евтино място да се наемат моторчета. Купихме някои основни неща (уникално Балинезийско масло за коса + любимата сърф вакса) и заминахме за полуострова Букит. Това е най-южната част на острова, където е много известният храм Uluwatu и сърф спотът със същото име. Вече сме писали за тези места, може да разгледате ТУК. На Букит обаче има и много други места за сърф и интересни неща за разглеждане, затова решихме да останем тук няколко дни.
Споделяме снимки от един типичен ден: започваме със закуска от пресни плодове или бананова палачинка в двора на къщата (как да не оцениш Бали още от сутринта?!).
След това отидохме да проверим сърф спота на Uluwatu, където вълните не бяха особено добри вчера, а и имаше много хора във водата. Условията се менят всеки ден по няколко пъти и човек трябва постоянно да проверява... Иначе спота е непосредствено под едни стръмни скали, по ръба на които, в плетеница се спускат странни индонезийски постройки, които играят ролята на барове и капанчета за храна, както и магазини за сувенири, разположени едни върху други, свързани с каменни стъпала. Цялата конструкция е доста странна, но и абсолютно типична за тази област. Ние си постояхме малко на горните стъпала на гледка, тъй като Ники се опитваше да реши дали да влезе във водата.
Най-накрая тръгнахме да обиколяме с моторчето в търсене на нова сърф дъска в местните магазини.
Следобед отидохме до плажа Balangan, и уцелихме (добре де, нарочно хванахме) момента на тотален отлив.
Гледката беше толкова странна и нереална.
Рифът, който обикновено е под водата, се показваше оголен, охраво-кафяв, полазен от зелени мъхести водорасли и малки океански животинчета. Дребни индонезийчета си играеха наоколо, търсейки раци и малки черупки. Беше уникално усещане буквално да се разходим до сърф спота (до който обикновено се стига с гребане във водата). Вълните за каране се разбиваха буквално под носа на хората. Цялата гледка и преживяване бяха страхотни, а според Ники, и вълните са били готини. След това тръгнахме обратно към малката ни къщичка, навътре в селцето, ядохме вкусна вечеря при местните, където готвят традиционните Nasi Goreng и Cap Cay. Дните ни бавно придобиват облик на типичните за Бали - спокойни, без напрежение и стрес, дори нещата да се объркват и да се появяват проблеми, най-голямата ни цел е да останем уравновесени и позитивни... Научаваме се отново да се движим по-бавно и да оценяваме нещата за това, което са. Не търсим физическо и емоционално удоволствие на всяка цена, а просто следваме един прост план за това, което смятатаме, че е правилно да направим за деня. Да ставаме рано, да се движим (хубави упражнения и/или сърф), да хапваме бавно и с наслада, да забелязваме детайлите, да снимаме, да откриваме нови неща... Има и по-банални работи като това да отговаряме на мейли, да се грижим за багажите и сърфовете, да планираме, да поддържаме чисто и да си набавяме питейна вода, защото условията в повечето къщурки са изненадващо лоши (в Индонезия хигиената е на малко по-различно ниво, за сметка на палмите и цветенцата... ). Предизвикателство ни е да се научим на повече търпение и хармония, да сме фокусирани, когато е необходимо, а през останалото време да избягваме ненужен стрес, кавги, а също да не се разпиляваме и разтакаваме (това последното е най-трудно, границата между спокойно, мудно и мързеливо е доста тънка, особено когато си на остров, където всичко се случва мноооого бавно :D ).
Странно е да живееш в града, да си разчел всяка минута, да се чувстваш сякаш постоянно нещо ще ти избяга и изведнъж да се озовеш насред нищото в океана, където никой не е нервен и повечето хора гонят единствено вълните ...
Да видим как ще мислим след един месец. Това е засега.
Планираме много скоро да отпрашим към някои по-диви или непознати, интригуващи места. Очаквайте още снимки и истории.
Comments