Discovering elephants in their natural habitat
Едно от мечтаните ни неща, свързани с Шри Ланка, беше да отидем в резерват за диви животни и да видим Азиатските слонове в натуралния им хабитат :) Тези в Шри Ланка са уникален вид, който живее само на острова!
Да си признаем – ние вече сме ходили в един "резерват" за слонове в Индонезия, силно препоръчан от родни и международни блогъри…
Първа среща с Азиатския слон, Индонезия
Когато първо влезнахме във въпросното elephant sanctuary на остров Бали*, ни се стори като идилия: слоновете живеят в широк зелен парк, без огради, с красиви алеи и тук-там дървета. Всичко предразполага да си помислиш, че са свободни и щастливи… На места има дървени къщички с огромни прозорци, където можеш да отседнеш за някоя друга нощ и да се събудиш с гледка към езеро, заобиколено от величествените животни, които се пръскат с вода или хапват палмови клони...
НО, след като се загледахме по-внимателно, открихме, че повечето слонове стоят все на едно място и не се движат, защото СА ХВАНАТИ С ВЕРИГИ за метални куки, вкопани в земята. Това е необходимо уж за тяхна безопасност, понеже са в резерват за спасени животни, събиращ слонове на различни възрасти, някои от които са агресивни или травмирани… Освен това паркът е изключително малък, за да си обособят територия толкова много животни. Все пак, идеята, че много от тях стоят вързани така с дни, само за да могат хората да обикалят и да ги гледат хич не ни хареса.
Резерватът също така предлага опцията "да изкъпеш слона", "да нахраниш слона" и дори "да се повозиш на слона", което просто НЕ Е ОК. Затова и се вълнувахме да отидем в Шри Ланка, тъй като страната е известна с по-етичното си отношение и красивите си паркове.
*Индонезия и до ден днешен е в много противоречива ситуация по отношение на дивите животни, от една страна бракониерството, от друга страна незаконното развъждане. На остров Суматра има стотици места, където слоновете все още се третират ужасно… Паркове, като този, в който бяхме на Бали, са истинско спасение за тях, затова и не искаме да отказваме никого да го посети. Просто, бъдете с ясно съзнание къде отивате.
Как избрахме парка в Шри Ланка, как стигнахме дотам и намрихме гид
Първият критерий за избор на парк естествено беше разказите и коментарите от блогъри и пътешественици, относно това дали НАИСТИНА животните вътре са свободни. Трябва човек мъничко да порови, понеже в официалните сайтове на резерватите всичко винаги е представено по най-красивия и откровено казано замазващ очите начин. Никой не следи дали информацията вътре е вярна и дали претенциите за етично отношение са реални… По този начин извадихме три възможни опции – Yala, Udawalawe и Minneriya.
Вторият критерий беше местоположението. Тъй като (както винаги), основната причина да отидем в Шри Ланка беше сърфът, "базата ни" беше винаги в района на вълните, които в този сезон бяха изключително в най-южния край на острова. Винаги имаме едно на ум, че разстоянията в Азия се прекосяват много по-бавно и сложно отколкото в Европа, затова и набързо изключихме опцията да ходим до по-далечните паркове и избрахме този, който беше най-близо и отговаряше на критерий номер 1 ;)
Пътуването до резервата: Стигането до района на Udawalawe можеше да стане с кола/джип или бус, заедно с други хора, които са се записали при същия гид. Друга опция беше да пътуваме дотам индивидуално и на място да намерим гид. Избрахме компромисен вариант, в който се свързахме с гид, препоръчан от други сърфисти, който живееше в селцето до парка. Уговорихме се да дойдем до къщата му с нашия мотор и там да се прехвърлим в джипа му. Пътят с моторчето от базата ни Weligama, беше малко над 2 часа и минаваше през прекрасни поля с посеви, палмови гори, села и няколко по-големи населени места. Ще разкажем повече за начините на пътуване и съвети за придвижване из Шри Ланка в друг блог пост. Но сега, да се върнем на слоновете и денят, прекаран в Udawalawe National Park
Най-сетне: the Sri Lankan elephant
В паркът беше прекрасно! Супер истинско и неподправено – дори пътищата не са указани по никакъв начин, освен по прашните следи от джипове… Навсякъде има дървета и храсти, само на места са леко разчистени, за да наблюдаваш по-лесно животните. Сафари джиповете са малко, можеш да се движиш половин час из парка без да срещнеш никого… освен животните! Още щом навлезнахме вътре си дадохме сметка, че трябва да стоим постоянно нащрек, ако искаме да видим нещо освен красивата флора. За щастие гайдът постоянно ни посочваше накъде да се обърнем, по неговият си тих, ненатрапчив начин ("отпред в ляво, маймунка", "горе, на клона, зелената птичка от книгата") Носеше си малка книжка-справочник, която веднага му се натрапих да разглеждам…
Истината е, че ако не беше той нямаше да видим и половината неща - трябва да имаш око, за да различиш по-малките животни или следите от такива! Нищо не е подредено, подрязано и нагласено като в зоопарка. Прашно и жълто е, навсякъде има треви и клони, които осигуряват перфектен камуфлаж. Диво и неподправено – точно както си го мечтаехме <3
И да – видяхме мнооого слонове! И от много близо. Понякога спирахме с джипа до някое езеро, пълно с птици и копитни животни, които пият вода и стояхме тихо – тогава рано или късно от храстите се разнасяше лек тътен и изведнъж дълъг сив хобот си проправяше път на 3-4 метра от нас, за да стигне до водата. На моменти си беше даже малко шок, понеже тези слонове са доста големи хаха Един път се бяхме събрали няколко джипа и наблюдавахме животните на другия край на езерото, когато един слон изникна зад хълма и се запъти директно към нас. Застана на пътя, сякаш за да блокира всички и надигна хобот застрашително. Шофьорът на най-близкия джип изскочи от колата си и се набута най-отзад, заедно с всички пътници. А няколко гайда от другите коли наобиколиха колата и започнаха бавно да насочват слона към водата, докато накрая не заобиколи и не нагази в езерото. После с няколко крачки се потопи целия, докато над водата не остана да стърчи само връхчето на хобота му. После се появи и стадо с малки слончета, които се заиграха в езерото… Беше страхотно!
Денят мина и замина, в захласване по птички, маймуни и всякакви други животни, а вечерта когато се прибирахме от центъра на парка към изхода и настана the golden hour, усещането беше все едно сме във филм…
Границите на Шри Ланка най-сетне отново са отворени за чужденци, след близо година пълна рестрикция (повече информация ТУК) така че, ако мислите за пътуване там през 2021/2022 – не забравяйте да проучите парковете и да отидете поне в един…
Заслужава си <3