Когато седиш на ръба и гледаш отгоре, ти се иска да се гмурнеш с лицето напред, да останеш в тази зелена безкрайност... и никога да не си тръгваш.
Ноември, навън често е мрачно и мокро... Природата и хората събират сили за зимата, а ние се борим с двумесечното ни кученце, което всяка сутрин ни събужда с близане, хапане и лай хахах И понеже този месец не планираме никакво голямо пътуване, решихме да споделим множеството невиждани кадри от последното ни пътуване до Индо(незия).
Представете си, че не сте здраво стъпили на земята, на път към работа или някакви други задачки, представете си, че всъщност се носите на моторче по тесен планински път, заобиколен от гъста зелена растителност... Изкачвате се плавно нагоре, после леко се спускате в опасни завои, а зад вас остава всичко познато на света. Защото точно след миг ще се срещнете с
една уникална реалност, в която гравитацията е сякаш различна, вода и земя преливат една в друга и... като цяло все едно сте на филм сет на някоя фантастична история.
Истината е, че оризовите тераси не са само на Бали, нито само в Индонезия, че изглеждат така по чисто практически причини - това е най-подходящия релеф за отглеждане на ориза. И все пак, усещането е ужасно странно, когато си там... Като седиш на ръба и гледаш отгоре ти се иска да се гмурнеш с лицето напред и да останеш в тази зелена безкрайност и никога да не си тръгваш.
Е, накрая си тръгнахме, но не и преди да сме хапнали шарени, вкусни плодове и да сме почерпили с milkshake плюшеното оранжево което, което живееше в една от къщичките на ръба. Вижте снимките най-долу :)
Comments