Сякаш беше в друг живот, а реално се случи съвсем неотдавна, в началото на 2020, точно преди светът да се преобърне...
Февруари прекарахме на южния бряг в Шри Ланка - времето беше топло и слънчево почти всеки ден, вълни не липсваха рано сутрин, а през деня оставаше време и за размотаване, разговори с местни или пък с другите сърфисти, а понякога - за откриване на скрити места...
Тук слагаме кадри от Weligama и по-конкретно - разходка по релсите в посока Polwathumodara и Mirissa. Обикновено се движехме с моторче до близките селца, но в случая решихме да свием от брега, където само на няколко стотин метра от океана минава влаковата линия. Заобиколена е от палми и къщички, които я отделят от главния път, но хората често вървят покрай нея, когато отиват някъде наблизо, понеже улиците са мноооого тесни и няма тротоари. Пътищата в страната попринцип са доста натоварени, и дори малките и тесни улички, често са наводнени от мотори и рикши. Край релсите обаче е спокойно, не се чува шума от движението, а само гласовете на птици и деца, играещи в околните дворчета. Когато се отдалечихме от по-централната част на Weligama къщите станаха по-малко, хората ни махаха, когато минавахме покрай портите и ни се усмихваха. Постройките в този район са ниски, в колониален стил и вратите са често широко отворени. Така преминаващите могат лесно да видят главното помещение в дома, въпреки, че местните прекарват доста голяма част от деня в двора или градината, под сенките на дърветата или на хладно, на верандата. Децата сядат там да си пишат домашните, жените приготвят храна или шият. Е, често ги виждахме и да си цъкат на телефоните - не се заблуждавайте, въпреки семплия си живот всички хора имат смартфони и карти за интернет. Много често имат базово ниво на английски, разпитват те от коя част на Европа си и са много информирани по политически и други върпоси. Но, дори да не се заговорите, често ще ти се усмихнат добронамерено, особено жените, а децата със сигурност ще те повикат за игри.
Природата е прекрасна, с тропически растения, които виреят необезпокоявани в топлия и влажен климат... Ярките, шарени цветя и клонестите палми растат както в градините, така и некултивирани - покрай пътя. Ниски плодови дръвчета и храсти допълват общото усещане за джунгла, само че, тревата често е суха и жълтееща. Последното го отдаваме на факта, че бяхме там през сухия сезон, когато по правило рядко вали. През влажния сезон (пада се в месеците на европейското лято: май-септември) има много дъжд и нивото на влагата се вдига още повече. Местните хора естествено ни обясниха, че последните години все по-често има разминавания в сезоните, затова и нас успя не веднъж да ни намокри тропическия дъжд. Стори ни се обилен и благодатен... в първите 15мин, след това вече беше почти битка за оцеляване - улиците се превърнаха в потоци вода, дрехите ни подгизнаха, а къщата ни винаги се оказваше доста далече. И все пак, тичането под дъжда си ни е хубав спомен, който обаче бавно избледнява, толкова далечни ни се струват усещанията, свързани с това пътуване.
Затова и през следващите седмици, ще споделим повече снимки (да, ще има и сърф :D) и истории от там: защото, ако преди ни се виждаше банално и ненужно да си разказваме пътуванията, сега оценяваме колко ценни са всички такива преживявания... И че ако си ги имал, няма лошо да ги разкажеш и документираш. Преди да са избледнели, като пясъка по релсите след поредния тропически дъжд.
